Борис ДИМИТРОВ

Почти година след войната в Косово, ситуацията в областта изглежда все по-неспокойна. Враждебността между различните етнически групи продължава да нараства, като все по-често гневът на албанците или сърбите се стоварва върху главите на американските, френски или британски войници, опитващи се да предотвратят поредната касапница в размирната провинция.

Макар и трудно, Западът постепенно започва да осъзнава, че проблемите, породили

Кървавите конфликти на Балканите

са не само прекалено дълбоки, но и отчайващо трудни за решаване. Напоследък влиятелни кръгове в Съединените щати, предимно в средите на консервативно настроената републиканска десница, открито заявяват, че поемайки основната тежест във военните операции на НАТО на Балканите, както и в усилията по опазването на мира в Босна и Косово, Америка рискува собствената си национална сигурност. В един, наскоро публикуван обширен анализ, експертът на влиятелната фондация “Херитидж” Джон Хълсман, твърде, че ангажирането на САЩ в Косово за пореден път доказва, доколко погрешна е представата за НАТО като съюз, всеки член на който е в състояние да поеме своята отговорност и бремето по реализацията на вече приетите решения. Според него, по време на войната срещу Сърбия, американските военни са идентифицирали сами почти всички вражески мишени, осъществили са две-трети от всички бойни полети и са изстреляли всички поразили целта ракети. В същото време, бойната техника на европейските им съюзници е демонстрирала редица съществени слабости, дължащи се на липсата на достатъчно компютърно управлявани оръжия, апаратура за нощно виждане и модерни комуникационни средства.

Технологичното изоставане на западноевропейските страни-членки на НАТО се задълбочава и от факта, че днес те харчат за отбрана почти четири пъти по-малко средства, отколкото Съединените щати. И едното, и другото, обясняват, защо Вашингтон се оказа далеч по-сериозно ангажиран в Косово, отколкото неговите европейски партньори. Въпреки твърденията за двата стълба, на които уж се крепи НАТО – европейският и американският, САЩ винаги са носели основното бреме по отбраната на Запада. Косово обаче, е поредното доказателство, че пропастта между военните възможности на Съединените щати и Западна Европа се е разширила до степен, поставяща под въпрос успешното бъдеще на Северноатлантическия пакт. След края на студената война, геополитическите интереси на Америка се промениха, но не и отбранителната политика на техните съюзници в Европа. И тъкмо проблемите в Косово показаха това особено ясно.

Цената на мира

Редица влиятелни експерти са категорични, че американското участие в мироопазващите операции на Балканите не просто изисква прекалено много средства за поддръжката на необходимите бойна техника и личен състав, но и представлява пряка заплаха за националната сигурност на САЩ. Разположените в района над 10 000 елитни американски войници очевидно не могат да бъдат използвани в други райони на планетата, ако това спешно се наложи. Ангажирането им с несвойствени дейности – като администратори, инженери или дори социални работници пък, значително снижава тяхната боеспособност. Паралелно с това, както показват докладите на Пентагона, нарастват трудностите по поддръжката на огромната и сложна военна техника, разположена в региона.

За това, доколко са сериозни тези проблеми за Америка говори и фактът, че заради непредвидените разходи по “мироопазващите операции” в Босна и Косово, размерът на средствата необходими за превъоръжаване на американската армия е скочил от предвидените в бюджета 60 милиарда долара годишно, на 90 милиарда! Или, както справедливо отбелязва експертът на фондация “Херитидж” Ким Холмс, “ние не сме в състояние да вложим достатъчно средства за обезпечаване на утрешната си си безопасност, защото европейските ни приятели ни принуждават да плащаме за тяхната днес”.

Въпреки че войната в Косово недвусмислено демонстрира американското военно превъзходство, тя показа и наличието на сериозно разминаване между краткосрочните цели на конкретната военна акция и дългосрочните геополитически цели, които си поставя администрацията на сегашния президент Клинтън. Ангажирането на последната в мироопазващите операции на Балканите, се основаваше на фалшивата презумпция, че мирното съвместно съществуване между различните етнически (или религиозни) групи може да се постигне с военна сила.

Печалният факт е, че победата на съюзниците над червения диктатор в Белград не спря убийствата в Косово. Една от причините е, че етническата и религиозната хармония по начало са нещо рядко срещано на Балканите. Ангажирането на американската армия в косовския кошмар, чрез една “мироопазваща операция”, лишена както от ясна цел, така и от ясни срокове, може да се окаже сериозна грешка.