Make your own free website on Tripod.com

Епопея на прокудените

Организациите на антикомунистическата политическа емиграция като част от националната ни история

Пламен ПЕТРОВ

Дълго време българската история бе отъждествявана единствено с историята на държавата България. Като камо понякога погледът на изследователите се обръщаше към компактните български общности в съседните балкански държави или пък в Украйна и Молдова. Незаслужено пренебрегвана обаче оставаше дейността в полза на Родината на емигрантите, разселили се в Западна Европа, САЩ и Канада. Някои от тях напускат България още в края на ХIХ и началото на ХХ век в търсене на по-добър живот. След установяването на комунистическата власт през 1944, емигрантският поток се увеличава значително с хора, които не могат да останат в България, защото са преследвани по политически причини.

Именно

Българската политическа емиграция

формирана след 9 септември 1944, е предмет на изследването “Прокудените”, издадено от ИК “Жанет-45” с помощта на Фондация “Отворено общество”. Двете авторки – Елена Стателова и Василка Танкова са известни имена в средите на историческата ни гилдия и са се отнесли към задачата си изключително отговорно и добросъвестно. Предмет на вниманието им са емигрантските организации с дясна и дясноцентристка насоченост – Българският национален фронт с двете му крила, Временното българско представителство, Съюзът на свободните българи, идейният кръг “Българско огнище” и Български свободен център.

Стателова и Танкова са проучили огромно количество изворов материал. Като за първи път включват в научен оборот документи по темата от Архива на Министерството на вътрешните работи. Използвани са и източници от Архива на Министерство на външните работи, Централния държавен архив и българския исторически архив на Народната библиотека. С най-голяма стойност обаче се оказват документите от частните архиви на Свилена Статева, Стефан Груев, Панайот Панайотов, Пенчо Пелтеков, Дянко Сотиров, Александър Дърводелски и Иван Дочев. Там авторките откриват отделни броеве или пълни течения на периодичните издания на българските емигрантски организации – сп. “България”, в-к “Национална България”, сп. “Борба”, в-к “Свобода”, в-к “Задгранична България”, сп. “Един завет”, Бюлетин на българската лига за правата на човека. Не на последно място трябва да се отбележат и личните разговори на Стателова и Танкова с останалите живи емигрантски лидери, попълнили доста от многото бели петна в историята на антикомунистическата българска емиграция.

В книгата е проследена съдбата на политическите емигранти от първоначалният им престой в лагерите в Гърция и Западна Европа до завръщането им в Родината през 90-те години на миналия век. Става дума предимно за хора, принадлежащи към българския интелектуален елит – юристи, лекари , журналисти, които са имали активна гражданска позиция и преди 9 септември 1944 и не могат да останат безучастни към съдбата на България дори когато са далеч от нея. Първоначално емигрантите са стъписани от враждебното отношение на новите български власти, както и от житейските неволи в разорената от войната Западна Европа. Много от тези прокудени българи получават присъди от т.нар. Народен съд и връщането им става невъзможно, защото в Родината ги грози затвор или разстрел. Куриозен е примерът с бившият дипломат Николай Николаев, който след 9.09.1944 остава в Швеция. След като Народният съд го осъжда на смърт, той получава писмо от българската легация в Стокхолм, с което е уведомен, че присъдата е влязла в сила и трябва да се яви в София за изпълнението й. Легацията учтиво предлага да му издаде нужните документи и дори да му предостави пари за път до България. Тази груба демонстрация на цинизъм е само един от многото случаи, които убеждават политическите емигранти, че връщането им в България преди падането на комунистическия режим е просто невъзможно.

Към края на 40-те години голяма част от прокудените по политически причини българи вече са стъпили на краката си и пристъпват към

Организационно обединение

на своите сили. Така, през декември 1948, в Германия се създава Българският национален фронт, чието ръководно ядро през 50-те години се прехвърля в Америка. През 1959 тази организация се разцепва на две крила с водачи Христо Статев и Иван Дочев. В първата част на книгата са проследени всички перипетии от организационния живот на Българския национален фронт. Във втората част Василка Танкова описва възникването и развитието на българските емигрантски организации в Западна Европа.

Изследването “Прокудените” несъмнено представлява сериозен принос към научните дирения по темата за историята на българщината в нейната цялост. Съдбата на българите в България и на сънародниците ни зад граница са две сюжетни нишки, които задължително трябва да бъдат съединени, за да имаме истинска национална история. Затова Стателова и Танкова трябва да бъдат поздравени за куража да се захванат с тази сложна, изключително трудоемка и щекотлива тема.

[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]